Веднъж млад индианец отишъл при стария шаман и го попитал: -Кажи ми, уважаеми, защо вчера край празничния огън, когато разказах своята приказка, племето вежливо ме похвали, но не забелязах в очите на хората предишния огън? Шаманът затворил очи и заговорил: -Помниш ли притчата за двата вълка в нас? -Да, този, когото храниш ... Шаманът продължил да нарежда, без да го доизслуша: -Нашите разкази хранят вълците в душите на другите ... Но по-натам речта му станала неразбираема и младежът едва успявал да долови отделни фрази: "... опитвал ли си се да храниш вълк? ... той яде сам ... прехраненият вълк не яде ... а гладният ..." Младият индианец вече блажено се усмихвал. Той достигнал до просветление.
Виктор Палич