Освен пейзажи, снимам и други неща, като хотелски комплекси, например. Понасъбрах малко материал, с който да онагледя и тази страна на моята фотографска дейност.
Да, тук всичко зависи от човешката намеса - изпънати завивки, излъскани мебели, добре подредена и организирана стая... Като фотограф, остава да намеря подходящата композиция и да покажа интериора/екстериора, поне няколко пъти по-красив отколкото е. И тук има безбрежно място за творчество - дали да дръпна завесите или да включа вътрешното осветление, накъде да насоча погледа на зрителя... От техническа страна - как да се справя с прекалено светлите лампи и тъмните области, по възможност да се отърва от панорамни снимки и да побера всичко в един кадър.
Интериор
Старая се да не оставям твърде големи празни пространства, като голи стени и подове. Запълвам кадъра, така че да предизвиква интерес и продължително вглеждане в него.
По възможност снимам на дневна светлина. Технически е по-трудно, но дава добри резултати, според спецификата на стаята.
В обширни помещения си позволявам да оставя празно пространство, когато имам водещи линии, като ламината и колоните, в случая.
Винаги снимам на затворена бленда, поне f11, за детайлност в преден и заден план. Понякога нарушавам това правило, стига да има някаква идея в това.
Този тип снимки не показват пълна картина на интериора, но са добър пълнеж към него.
Показвам общия план от такъв ъгъл, че да се вижда всичко важно в стаята, без да е нужно да се прави панорама. Все пак, този тип снимки се използват главно в списания и брошури, където липсва интерактивността на интернет.
Затворените помещения са особено проблени с недобре разпределената светлина. За да не останат едни части прекалено тъмни, а други прегорели, единствения изход е да снимам по няколко експозиции.
Тоалетни помещения
Тези помещения е прието да се снимат само при условие, че дъската на тоалетната чиния е свалена, завесите на банята дръпнати, ролката навита...
В такава теснотия е просто невъзможно да обхвана всичко в един кадър, затова често правя по няколко вертикални кадъра за панорама.
Съвсем нормално е в банята да има огромно огледало, което обаче се оказва ужасяващ проблем, когато трябва се скрия от него.
Вътрешни басейни и СПА
Басейните, от всичко останало, се приближават най-много до пейзажите, заради отраженията и обемността, която създават.
Проблемът тук е, че лещите на обектива веднага се запотяват от влагата и високата температура и кърпичката трябва винаги да ми е под ръка.
При помещенията за СПА съм убеден, че без хубава девойка в кадър е излишен труд да се снима каквото и да е.
Ресторанти
Вариациите за кадри в ресторант са толкова разнообразни, че мога цял ден да експериментирам с различни ъгли и детайли. При всички условия, общият план е наложителен.
Когато снимам ястие, то трябва добре да изпълва кадъра, като отварям дотолкова блендата, че да замъгля задния план.
Снимам на "висок ключ", така че да изглежда хигиенично.
В тъмни помещения, с неонова светлина, просто се доверявам на инстинктите си.
Екстериор
След всички тези ограничени пространства, навън отново се чувствам човек. Също като в пейзажа снимам преди слънцето да се е показало или след като се е скрило. Светлините на хотела светват и ето го в пълния си блясък.
На дневна светлина хотела би изглеждало съвсем плоско.
В някои случаи дневната светлина е плюс, например ако завали сняг.
Той създава съвсем различен облик.
Обикновено огромните хотелски комплекси не могат да се обхванат с един кадър, затова се качвам на аварийното стълбище на отсрещния хотел (ако има такъв) и правя панорамна снимка.
Винаги се възползвам от басейна, който отразява сградата и създава обем.
Когато снимам хотели знам, че не е само въпрос на технически умения и лично усещане. По-скоро снимките трябва да задоволят изискванията на поръчителя и най-вече да се харесат на неговите клиенти.
