Публикацията е пусната в блога на Foreign Policy България. Политическата карта на Арабския полуостров в частност и на Близкия изток, като цяло, се е променяла многократно през последните 100-130 години. Още преди това, в продължение на векове, племената, населявали тази част на света – Арабският полуостров – се конкурират за повече влияние и оптимизиране на сферите си на влияние, в защита на търговски интереси и получаване на повече от оскъдните ресурси. Изправени пред заплахата от нападения и военни завоевания, по-малките племена се опитват да се спасят от регионалните хегемони чрез изпипания метод на стратегическите съюзи – един компромис и равновесие между автономията и защитата.  За малките арабски държави в Залива това е стъпка, която е напълно приемлива. Докато някои избират да влязат в “съюз между равни”, то други търсят защита на някоя регионална сила срещу друга. Някои емирства влизат в подобно споразумения за защита на драго сърце, макар и неохотно, докато други се принуждават да “потърсят” защита. Пристигането на Великобритания променя местното политическо положение. Като далечна и чужда сила тя е привлекателен защитник, който се интересува от смачкване на местните управленски структури. Така по-малките емирства (Дубай, Абу Даби, например) получават нужното “поемане на дъх” от нежелани атаки. Журналистът от вестник Al-Akhbar, Аббас [...]