След тоновете изписани съчинения за уникалния етнически модел, дойде времето за изпитание на нашата християнска съвест, като приложим на практика толерантността си към хора от друг етнос, повечето - от друга религия. Припомням, че ние, българите, също сме били гонени и сме имали бежанци от няколко войни, а Православната църква и нашите предци са спасили еврейските си събратя и са дали подслон на арменските „изгнаници клети". Като християнка ще напомня, че „добрият самарянин" също е бил инородец и иноверец. Това са факти, които изключват всякакви спорове. Но достатъчни ли са те, за да обединят държавната политика и общественото мнение? Напротив - не си спомням толкова разнопосочни и противоречиви коментари и мнения, толкова недалновидни кухи изказвания от екрана и толкова популистки егоцентрични изявления. Като прибавим сериозните анализи на професионалистите, понятната социална загриженост за бедните и логичната тревога от религиозен тероризъм на утвърдените познавачи по темата, се очертава напълно неясна картина, сякаш лишена от всякаква надежда за общи действия и гражданско съгласие. Къде се корени причината за това? Мнозина биха я открили в недалновидната политика на правителството, което се „радва" на невиждан досега процент недоверие. Страната ни е поляризирана и политическите пристрастия провокират липсата на лична позиция