Коментар на Христо Стоянов в блога му http://hristostoianov.blogspot.com/ Държавата не говори. Обикновено държавата се държи като селския идиот - всички се съобразяват с него, защото не знаят кога ще хвърли камък, тъй като мучането на разсърдения селски идиот е като мучането на щастливия селски идиот. Държавата в нашия случай изпълнява тази функция. Говорещите в една държава са нейните граждани. Те могат да спрат ръката, която замеря с камъни или да продължат щастливата усмивка на идиота. Да обяснявам ли кой конкретно дава повод Държавата да прилича все повече на селския идиот? Хайде, да си спестя това. И започваме да търсим сметка от някого и, както обикновено се получава, не от този, от когото трябва.Защото сметка трябва да започнем да търсим от себе си