Странен начин на митологизиране имаме българите. Има митове, които в процеса са стерилизирани почти лабораторно. И други митове, които позволяват натоварване с човешки пороци. Такива два мита, за които единият е буквално като контрапункт на другия – са Ботев и Левски. И докато при Левски стерилитетът е стигнал до крайност, при Ботев се позволяват своеволия, анекдотични случаи от живота му. При Ботев опитът да се обере кмета на Букурещ е ОБИР, докато при Левски влизането в къщата на Халача в Ловеч и убийството на калфата е НАКАЗАТЕЛНА АКЦИЯ. А и в двата случая иде реч за обир… Пък и някои страни от образа на Ботев се губят за сметка на тези на Левски. Като че ли имаме раздвояване на една личност, като единият поема негативите на другия. Но и двата случая – въпреки фриволността в описателството на Ботев, която се допуска – иде реч за стерилност. За формалин… И без да искаме приемаме историята като лаборатория, лъхаща на формалин и формализъм… Винаги съм се питал защо...