Благотворителността в България е нещо като водната леща, пише Калин Терзийски в коментара си за "Дойче веле". Това е едно извънредно досадно растение, което, попаднало в иначе чист водоем, бързо го превръща в задушено, зелено блато. Появява се Бог знае откъде, семенцата й се носят във въздуха, развиват се изключително бързо и даже - в негостоприемна среда. А средата на българското общество определено е негостоприемна. За разлика от българската психика. Българската психика е доста гостоприемна среда. Българинът (колкото и да не ми се ще да правя обобщения) е кротък, лишен от самочувствие човек. И именно този човек, измъчван от вечното си и изконно чувството на вина на роба, скатаващ се от работа и криещ по сенките, много лесно се склонява към благотворителности и всякакви купувания на всевъзможни индулгенции