Националисти проведоха шествие по централната магистрала на Кишинев по случай така нареченото "обединение" на Бесарабия с Румъния, а в действителност окупация, която се е състояла на 27 март 1918 г. Над 500 националисти, развяващи знамената на Румъния и Молдова, скандираха лозунги "Велика Румъния" и други, призоваващи за обединяване на двете съседни страни. Шествието е преминало от централната магистрала до булевард "Стефан Велики". Сред демонстрантите е имало и румънски граждани. Против шествието се опитаха да се противопоставят представители на партията "Молдовски патриоти", но те бяха изтласкани от местната полиция. "Ние никому нищо не налагаме. Доброжелателно поканихме всички, които се смятат за румънци да участват в това шествие. Юнионистите имат право да съществуват в република Молдова и техният брой расте. Този процес не може да бъде спрян", заяви преди провеждането на демонстрацията председателят на Национално-либералната партия Виталия Павличенко. Председателят на партията "Молдовски патриоти" Михаил Гарбуз заяви пред РИА "Новости": "Молдова е суверенна, независима държава и никога няма да допуснем нейното присъединяване към Румъния. Днес се провежда юнионистки поход. Нашата цел е на висок глас да заявим острото си не съгласие с него". След приключване на шествието националистите организираха митинг край Операта, където отново призоваваха за обединение на Молдова и Румъния. По данни на полицията не е имало никакви инциденти. На Парижката конференция след края на Кримската война /1853-1856/ тогавашното княжество Молдова получава от страните победителки руската територия Бесарабия. Русия си връща последната след Руско-турската освободителна война /1877-1878/. След краха на Руската империя през 1917 г. Букурещ окупира Молдова, в която живеят големи малцинствени групи – руснаци, българи, украинци и гагаузи. Те са подложени на жесток гнет по време на румънското владичество. Територията е освободена окончателно след Втората световна война /1939-1945/, по време на която Румъния е сателит на нацистка Германия. Териториалните проблеми на север от Дунав излязоха на дневен ред отново след краха на комунистическата система /1989/ и разпадането на Съветския Съюз в края на 1991 г. Те се концентрират преди всичко в бившата съветска република Молдова /където както вече заявихме живее компактно българско малцинство и близко до него гагаузко/ и териториалния спор с Украйна за водите в Черно море. През последните години напрежението там расте. То е свързано с опитите на Букурещ да се утвърди в Молдова, изтласквайки всички останали заинтересовани страни. /БГНЕС /www.bgnes.com