Продължаваме с Великденската поредица за Западна Канада. Наталия днес ще ни представи градчето Виктория в провицния Британска Колумбия.
Приятно четене: По Великден във Виктория (Канада)Късно вечерта на Велика събота.
Градът не се готвеше изобщо скоро да спи. Туристи и местни бяха окупиралицентъра на Викторя
Явно живота в този град беше подчинен на един различен ритъм. Хора, много хора по улицте макар, че нищо не напомняше на ноща преди Велик ден а всичко изглеждаше като обичайна суетня в обичайна вечер. Хората останали по това време навън не държаха свещи и не бързаха (както е на стария континент) да си вземат огън от службата в полунощ. Странна Великденска нощ за мен в далечния, лежащ в "смъртна"сянка запад ;) Същият парламент, който заснехме през деня сега изглеждаше неузнаваемо. Капитан Кук. Най-после дойде ред за Емпрес hotel. Влязохме вътре. И нали си е British Columbia и то на най-западното парче земя наречено, Остров Ванкувър - нямаше как да ce мине без индианско изкуство в оформянето на пространствата в хотела. Постигната беше великолепна хармония на два взаимно изключващи се стила, този на викторианска Англия и индиански west coast.Натъкнахме се на много салони, ресторанти и магазини за сувенери и бижута. Също кафенета или по-скоро чайни за следобедният чай на госпожите и господата, които макар и дошли да живеят на край света са верни на чаената си английска традиция. Интересно ни беше да направим тур из целия хотел, поне до където беше позволено и да се спрем почти пред всяка снимка окачена на стените. Снимките бяха запечатали исторически моменти и известни хора (най-често от английското кралско семейство), дошли пo тези земи и отcеднали в същия този хотел.
Градът Виктория
е на малко повече от 150 години, но от гледна точка на "новият" свят е стар град с много история и характер. Може би и заради това, че е възникнал и оформен много преди автомобилите да се намесят в живота на североамериканските жители...Може би заради това, градът е с оформен ценатър, не е разпокъсан и е възможно да се движиш пеша почти на всякъде. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]Като си тръгвахме от Емпрес хотел погледнахме небето навън. Не се виждаха звезди. Значи до тук с хубавото време! :( :( Беше доста късно, но никак не ни се прибираше а и наличието на всички тези небързащи за вкъщи хора, наклониха везните за още среднощни разходки. Нямам такъв опит в Северна Америка! Тук дори в 5 след обед улиците опустяват, хората обичат да си седят в къщи, да хапват чипс и да си гледат телевизия...А ако е вечер от почивните дни най-много да си направят барбекю и ранна вечеря с приятели в двора. А за ранните вечери в Северна Америка е една друга тема, за която сега няма да отварям дума, само ще спомена, че тук е норамлно да се вечеря в 17:00!
Така че разбираемо защо като видях, че сърцето на този град тупти и не спира дори и посред нощ, решихме да се възползваме и да си откраднем мъъъничка порция нощен живот:):)Диви гъски.
И те явно бяха настроени купонджийски, като всички жители и туристи в града:) Разбира се по-топлият климат на Victoria беше също фактор за цялия този по-различен стил на живот и се улавяше чувството на радост от живота на място като това. Специално за страна като Canada през април всичко е на точката на замръзването. Дори температурите са доста под нулата, непрестанни снежни бури непрекъснато ни "изненадват". Но внезапен сняг е характерен за Canada да ни спохожда поне два, три пъти и през Май...така че място за изненада - няма!! Забелязала съм, че канадците винаги, обичат да реагират с "изненада" :S ... и критикуват ли критикуват "необичайно" студеното време и се чуват приказки от сорта: колко студена е поредната зима или пролет... А всъщност това си е типичното време, да не забравяме, чеКанада е една от най-студените страни в света!
И няма никаква изненада, но...такъв си им е стила на говорене:):) Предполагам най-трудно е да признаеш истина пред самия себе си. ;) Май навлизам в сферата на психологията:):) На сутринта ръмеше. Плътни облаци се бяха разстлали и нямаше помен от вчерашното слънце. Седнахме в Макдоналдс за бърза закуска. В иначе уютния ни хотел Рамада, разположен в тих централен квартал с типичният за града провинциален чар - безплатна закуска не се полагаше! Рамада, Виктория: http://www.ramada.com/hotels/british-columbia/victoria/ramada-victoria/hotel-overview Както в един друг мой разказ за Ванкувър споменах, че все по-рядко в North America хотелите предлагат безплатна закуска на гостите си. На излизане от Макдоналдс подхвърлихме картофки с кетчуп на гларуса. Явно много хареса комбинацията:):) Вижда се кетчуп на човката му... Последни часове из града преди да се качим обратно на ферибота, решихме да разгледаме къщите-лодки на пристана. Една от къщите-лодки e For Sale Запитахме се един друг с Дейвид дали бихме живяли в къща-лодка?! И двамата бяхме на мнение, че ако е само под наем бихме опитали подобна авантюра. Иначе да си купим една такава къща върху вода - неееее, това не е за нас! Too much! ;)Две мили създания ни наблюдаваха от водата. Една жена, стояща до нас и явно честа посетителка на това място, разпозна единия от тюлените. Каза, че е сляп с едното око. Жената не скри радостта си като видя полу-сляпата животинка, според думите ѝ тюленът е герой, че оцелява дори и само с едно око. И наистина като се вгледахме, видяхме липсващото му око. Пак поредна разходка из централната част на града, шмугнахме се на вътре из жилищните райони разположени в
тузарския център на Виктория
Сладки блокчета изскочиха на среща ни. Яаaaa - обява за подобно апартаменче for sale - $ 236 000. Тъкмо възкликнах, че не е много за прелестно място като Виктория и...дочетох пояснението, че притежаваш апартамента само 4 месеца през годината. Това е така нареченият тайм шер. Аааа ясно :(:( И обратно на ферибота, поемаме къмконтинентална British Columbia
Мрачно. Навъсено небе и ръмящ ту започващ ту затихващ дъждец.Дейвид стоически изтърпя на студа за да заснеме кит от палубата. В действителност кита така и не се пока3а на повърхноста. Перка на косатка.
