Американците няма да запомнят 28 март като деня, в който се отказахме от Белене. Ще го запомнят като деня, в който снимаха лейди Гага без грим.   За втори път използвам това заглавие в рамките на четири години. Просто блеенето по темата Белене е толкова покъртително, че няма как да се въздържа. Но това е нищо в сравнение с друга една повтаряемост: За пореден път в най-новата ни история – от Освобождението насам с овчи възторг посрещаме новината за поредния провален от самите нас опит за икономическа и държавна независимост. Много ми се искаше да вярвам, че с "Белене" някак си ще успеем да се промъкнем под радара на големите европейски и световни играчи, някак си щяха да изпуснат България, поне в едно отношение, да бъде в следващите 50 години частично икономически независима от благоволението на т.нар. „велики сили”. Не стана. И пак като в тъп виц се повтаря една и съща ситуация – руснаците, макар и водени от личните си импрески амбиции, бяха на наша страна, а...