Дали живеем абсурдно в реална среда, или реално в абсурдна, не е толкова важно. Важното е, че в обществения и политическия живот у нас всекидневно се случват абсурди, които ни карат ту да недоумяваме, ту да се смеем, ту да се чувстваме несигурни или обезверени в стабилността на държавата ни. Когато става въпрос за случващото се вътре в страната, някак можем и да махнем с ръка и да оставим разсъжданията за пред телевизора пред прословутата вече ракийка със салатка. Толкова си можем, и то не от вчера. Но когато се отнася за „външни работи”, някак загорчава отчетливо. Тъжно е, че при последните посещения на официалните наши делегации в чужбина стават гафове и недоразумения, които изглеждат жалки на фона на опитите ни да покажем мускули като страна членка на ЕС и съответно да опитаме да реализираме икономизация на външната ни политика, като стъпим на стари лаври от отдавна установени междудържавни връзки. Но и в Тунис, бизнес делегацията, придружавала правителствения екип, и в Катар,...