Погребалният марш на мултикултурното общество прозвуча в Тулуза. А ехото му отекна така гръмко и отчетливо, че проглуши ушите на тези, които не искат или не смеят да погледнат действителността в очите. Ако все още има оптимисти, които смятат, че убийствата на Брайвик са случаен инцидент, че расисткият сайт в Холандия е просто политическа игра, а фактът, че във футболния отбор на „Атлетик” (Билбао) играят само баски, е най-обикновено съвпадение, то касапницата в Южна Франция е поредният аргумент за тяхната неадекватност. Зад лицемерната фасада на толерантността и взаимното уважение, пропагандирани от висшите ешелони на властта с цел печалба на политически дивиденти, прозира грозната истина, че на практика в Европа различният не е добре дошъл. Или с други думи, каквото и да се афишира от политическите подиуми, държавите на Стария континент, чиито традиции са обособили тяхната идентичност още от епохата на Средновековието, никога няма да приемат с отворени обятия мултикултурната...