Тя седеше и хапваше суперлуксозни, опаковани в цветен целофан бонбони „Здравеопазване”. Тъкмо беше намазала сладките си ръчички с крем от със същата марка, обещаваща здрави дух и здраво тяло. Докато преглъщаше, тайничко се надсмя над нещастниците, които не са си плащали осигуровките и които сега се задоволяваха с огризките, изплюти и изхвърлени от здравната система. Тя се радваше, че верността й към системата й се отплаща с все сила, като й позволяваше да си удари някоя друга живителна инжекцийка в задника или друго място по избор. Имаше дори право благодарение на държавническата мисъл да си избира красиви, елегантни и с богата обща култура лекари. Хората с престъпна небрежност или възмутителна бедност обикаляха като глутница изгладнели кучета около болници и ДКЦ-та и чакаха някой да им хвърли използвана лепенка или някой друг аспирин. Въпреки окаяното си положение те продължаваха да вярват в принципа на равния достъп до здравеопазване. Все пак свободно можеха да пристъпят през...