Кризата е време за поединично оцеляване. С лекота детронира царе и царици, опровергава пророци и низвергва самообявилите се за месии. Онези там, горе, се оказват толкова безсилни, че ние, врабчетата, както би казал Радичков, се спасяваме сами. Оглеждаме за трошици под дърво и камък. Правим го без капчица упование на съдбата, държавата и дребните ни феодали. Хранилките навсякъде са все по-празни, телевизиите – също, затова в тази липса не само на хляб, но и на зрелища, ето няколко парадоксални идеи за това как да продължите да се събуждате живи, здрави или поне семейни всеки ден: НЕ РАБОТЕТЕ. Работата единствено задълбочава мизерията. Доказват го опърпаните утринни тълпи до спирките на градския транспорт и метрото. Стройни пролетарски редици, напират към всекидневното си робство от осем до пет за шепа стотинки. Заплатите се оказва, че съвсем не са толкова по-високи от помощите за безработни. Този съвет, изглежда, вече са последвали всички онези гладни, но добре отпочинали тъмни...