С решение № 3 от 21.03.2012 г. на Конституционния съд (КС) в България е определено за противоконституционно изискването на действащия Закон за управление на отпадъците (ЗУО)- площадки за скрап да се разполагат само на територии, определени с "общ" устройствен план, алармират от Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ). Според мотивите на КС условието за ОУП "създава дисбаланс от конституционна гледна точка и неоправдано се посяга върху правото на свободна стопанска инициатива", гарантирано от чл. 19 от Конституцията на България. Това изискване "надхвърля необходимото и се оказва неизпълнимо в голяма група случаи. Затова и изискването на ЗУО във всички случаи да има Общи устройствени планове е противоконституционно. Достатъчно е да има устройствен план, без да е необходимо непременно той да е общ", пише още в мотивите на КС. По-конкретно КС счита, че нормативното изискване за ОУП води до неравноправно и дискриминационно третиране на стопанските субекти - "има привилегировани стопански субекти – тези, чиито площадки са изградени при съществуващ и в действие общ устройствен план, и непривилегировани, чиито площадки се намират в селища, в които не са приети общи устройствени планове, а всички правни субекти, вкл. и държавата и общините, са равнопоставени при упражняването на частната собственост.". Предложението на МОСВ за нова редакция на чл. 38, ал. 1 от проекта на нов закон за управление на отпадъците, който се гледа на второ четене в Комисията по околна среда и водите (КОСВ) в Народното събрание, запазва неравноправното и дискриминационно третиране на икономическите субекти. Предложеният от МОСВ текст влиза в пряко противоречие с Решение № 3 от 21.03.2012 г. на КС и на практика запазва изискването за Общ (или аналогичен на него) устройствен план. Според предложението на МОСВ - площадките за скрап ще могат да се разполагат единствено на територии, за които са допустими производствени и складови дейности съгласно: Общ устройствен план, приет по ЗУТ (според данни на МРРБ броят на тези планове в България е едва 34); Териториално-устройствен или общ градоустройствен план, приети по реда на ЗТСУ, които запазват действието си съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ (броят на тези планове според МРРБ е 76, като 75 % от тях са с изтекъл прогнозен период); план за регулация и застрояване, обхващащ цялото населено място и изпълняващ ролята на ОУП по чл. 103, ал. 5 от ЗУТ (към настоящия момент няма данни за наличието на такива планове на територията на България). С направеното предложение МОСВ на практика не внася никаква промяна в съществуващото положение, тъй като това са плановете, които и понастоящем се приемат от контролните органи за изпълняващи изискването за общ устройствен план, заявяват от АРИ. Проблемът е, че такива планове съществуват едва на 1/3 от територията на България и именно тази прекомерна рестрикция е санкционирана от Конституционния съд. Конституционният съд е отчел още, че прилагането на изискването за ОУП или аналогични планове ще доведат до закриване на 1900 от 2300 площадки за скрап и те ще могат да съществуват едва в 33 % от общините в България. Според КС подобно нормативно изискване нарушава условията за балансирано развитие на отделните райони в страната, гарантирано от чл. 20 от Конституцията на Република България. "Собствениците на площадки са поставени обективно в невъзможност да изпълнят законовите условия, ако няма ОУП. Тази невъзможност е ясно съзнавана и целена (видно от мотивите и обсъждането на законопроекта), което именно прави диференцирания подход тенденциозен и неконституционосъобразен", се казва още в решението на Конституционния съд. Според Закона за конституционния съд (ЗКС) "актовете на съда са окончателни" (чл. 14, ал. 5 от ЗКС), а "решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани" (чл. 14, ал. 6 от ЗКС). Съгласно чл. 7 от Конституцията "Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица". Представителите на бизнеса ще поискат обезщетение за причинените щети и пропуснати ползи от незаконосъобразните действия на държавата, както и ще сезират прокуратурата за откритото потъпкване на Конституцията на Република България и незачитане на решенията на Конституционния съд - един от най-важните институционални гаранти на демократичния и правов ред в България, се казва още в заявлението на АРИ. /БГНЕС /www.bgnes.com