Наскоро отново възникна проблем с бездомните кучета. Те изпохапаха сериозно човек – този път в Малинова долина. Нахапаният е професор. На 87 години. Професорът е бил толкова зле нахапан, че е въпрос дали ще оцелее. Бил на косъм от смъртта. Така казват очевидците. Пазачът, който пръв е видял полуразкъсания човек, смята, че ако не го е бил видял, мъжът е щял да умре. Всичко това звучи ужасяващо. В България има и доста други ужасяващи неща. И те също повдигат мъчителни и трудни за отговаряне въпроси. Ние стоим и не знаем как да отговорим на тия въпроси. Защо ли не можем да им отговорим? Мисля си - защото не търсим отговорите и решението на въпросите със своите собствени глави. Не се опитваме да им отговорим, изхождайки от своя опит и разчитайки на своята воля. Ние чакаме отговора отвън. И ето го нашият голям, страшен въпрос. Дали наистина тези, които ни дават отговора – отвън – въобще имат някакви отговори на нашите въпроси. И дали въобще им пука за нас. Не искам да се чувствам...