Генералът от запаса Кенан Еврен, символ на ерата, когато военните доминираха в турската политика, застава днес пред съда заради ръководната си роля в държавния преврат през 1980 г., който беляза страната за три десетилетия. 50 души бяха екзекутирани, половин милион бяха арестувани, стотици починаха в затвора, а много други изчезнаха в тригодишното управление на военните след държавния преврат от 12 септември 1980 г., третият в Турция за 20 години. Повече от 30 години по-късно съд в Анкара ще започне изслушванията по делото срещу 94-годишния Еврен, който след преврата стана президент, както и срещу другия все още жив инициатор на вземането на властта от военните, бившия командир на военно-въздушните сили Тахсин Шахинкая (87 г.). Малко е вероятно възрастният Еврен, чието здравословно състояние е крехко, да се яви в съда. Прокуратурата съобщи, че може да изслуша свидетелските показания на Еврен и на Шахинкая чрез видео-конферентна връзка. Неотдавна Еврен се подложи на операция на стомаха, а вчера турските медии съобщиха, че той е със счупена ръка. Делото срещу Еврен, което беше немислимо само допреди няколко години, ще бъде следено внимателно от стотици военни, включително настоящи командири и командири от запаса, както и от цивилни, които сега са съдени като членове на мрежите "Ергенекон" и "Следжхамър", за които се смята, че готвели държавен преврат срещу премиера Реджеп Тайип Ердоган. Генералите, известни с османската си титла "паши", традиционно се възприемат като пазители на светския ред, установен от Мустафа Кемал Ататюрк върху развалините на Османската империя през 1923 г. Те извършиха преврат през 1960 г., след който премиерът и двама високопоставени министри бяха обесени. Нови преврати бяха извършени през 1971 г. и 1980 г., за да бъдат свалени правителства, смятани за заплаха за светския ред. За последно през 1997 г. армията принуди първото турско правителство, ръководено от ислямистите, да подаде оставка. Според някои постоянните намеси на военните са попречили на развитието на зряла политическа класа, а след държавния преврат през 1980 г. беше установена конституция, която според мнозина е допълнителна спирачка за демократично развитие. Някои консерватори във военните и цивилните кръгове смятат действията на Ердоган за ограничаване на властта на армията, за реформиране на съдебната система и за промяна на конституцията като опит за установяване на ислямски ред. Ердоган, който дойде на власт през 2002 г., отрича подобни амбиции. Неотдавнашна промяна в конституцията прекрати имунитета на Еврен от съдебно преследване заради преврата. /Ройтерс /www.bgnes.com