/КРОСС/ Je suis Charlie! В началото на годината след терористичната атака във френската столица срещу сатиричното издание “Шарли Ебдо” и последвалата драма в еврейския магазин всички бяха Шарли. В знак на съпричастност. Всички демонстрираха солидарност, сила и обединение срещу врага в лицето на тероризма. И европейските лидери показаха, че не ги е страх, помпозно дефилирайки по улиците на Париж, заедно срещу врага. И какво от това – терорът няма спирка. Днес ставаме свидетели на същото поведение, което по своята същност е естествена човешка реакция на състрадание. Днес всички са парижани и качват снимки във Фейсбук на фона на френския флаг. Само че цялата тази съпричастност изглежда също толкова лицемерна, колкото и в началото на годината. Защото жертвите нямат флаг, нямат националност, нямат религия… Жертвите са жертви и толкоз. Жертви са убитите от “Ислямска държава” близо 50 души миналата седмица в Бейрут, жертви са загиналите над 220 пътници в руския самолет, вероятно свален над Египет, жертви са близо стоте души на кървавия атентат в Анкара… Жертви са невинните хора, които ежедневно биват убивани при атентати в Близкия изток – там, където западната цивилизация опита да наложи своя модел на демокрация, но вместо това с действията си затвърди хаоса. Хаоса, от който се раждат джихадистките групировки, от който се пръкна и “Ислямска държава”