/КРОСС/ Ужасяващо е това да се опитваш да трансформираш гнева на хората от смъртта, терора, лъжата и сбърканите политики в дебилни пърформънси на солидарност. Париж вече веднъж преживя смъртта като пърформънс...Je suis Charlie. Някакво пост-трагично-забавление с цветя и плакати, снимки и шествия, свещи и изкуство... Днес отново това се повтаря, точно както „правилника" за цветни революции (снимки на протестърка, целуваща полицай, пиана, балони и свирки). Извадиха дори пиано в Париж да посвирят за убитите. Унищожаването на нормалната менталност на гражданите ми изглежда най-голямото престъпление от серията стратегии на хибридната война. Неприятно е да виждаш завличането на човешките емоции на хората в капана на целенасочената употреба за решаване на геополитически цели. Гневът на гражданите, който би трябвало да отключи революция, да помете идиотската политическа класа и да поиска нови хора на върха с нови концепции за политика, е отклоняван умело в сълзлива дружелюбност. „Сложи си френското знаме! Да поплачем заедно! Да се борим толерантно с тероризма, който съсипва универсалните ни човешки ценности!" „Няма да унищожите демокрацията ни!" И така нататък, всякакви инфантилности от този сорт. Какво гениално и перфидно отклоняване от истината! Никой на никого не търси отговорност. Просто свирим на пианото и носим цветя