Новини
ВСС: Недоумение будят някои предложени текстове в Закона за съдебната власт

На основание чл. 32, ал.1 от Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация във Висш съдебен съвет (ВСС) е постъпил за съгласуване Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, съобщиха от ВСС.
В изпълнение на правомощията си по чл.31 от ЗСВ, ВСС изразява следното становище: "Ефективното продължаване на реформата на съдебната власт в изпълнение на цялостната Стратегия в условията на европейското членство е свързано както с подобряване работата на органите на съдебната система, така и с повишаване на общественото доверие в нея.
ВСС, отчитайки необходимостта от непрекъснати и целенасочени усилия в тази насока, както и в изпълнение на своите конституционно и законоустановени функции, не е спирал да работи в посока оптимизиране на тези процеси.
Като орган, който представлява съдебната власт и е гарант за нейната независимост, ВСС е институцията, на която е отредена и към която са насочени обществените очаквания да има водеща роля в осъществяването на цялостната съдебна реформа.
Воден от тази позиция, ВСС ясно съзнава, че никоя реформа не би била реална и в достатъчна степен успешна, ако тя не е всеобхватна. В този смисъл, а и отчитайки препоръките в Доклада на Европейската комисия от 20 юни 2011год. и тези в междинния доклад на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 8 февруари 2012год., ВСС принципно изразява положително становище по предприетата законодателна инициатива за изменение на ЗСВ в посока създаване на механизми и начини за институционално укрепване на съдебната система и нейното по-добро администриране.
Същевременно молим да вземете предвид следните ни съображения във връзка с:
1. В §1 от ЗИД на ЗСВ е предвидено допълнение в чл.17, ал.3, като след думата "шестима" се добавя "един от които административен съдия". Предлагаме преди израза "един от които административен съдия" да се добави "поне". Предложението ни е водено от мотивите, че административните съдилища в България и Върховния административен съд съставляват една важна част от структурата на съдебната система. С приемането на новия Административно-процесуален кодекс през 2006год. е създадена система от административни съдилища, като административното правораздаване включва 28 административни съдилища на окръжно ниво и Върховен административен съд. Именно те са органите на съдебна власт, които имат определящо значение за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване и за защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията. Към 01.03.2012год. щатните бройки за административни съдии са 353, а фактически заетите места в административните съдилища, вкл. ВАС са 351.
В този смисъл, считаме, че ЗСВ следва да създаде минимална гаранция за представителност на административните съдии в състава на ВСС, който е орган за управление на цялата съдебна система.
2. § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ предвижда, че разпоредбата на §11 не се прилага по отношение на заварените членове на ВСС, като те се възстановяват на заеманата преди избора длъжност при условията на досегашния чл.28. Идентичен е характерът на §28 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ съгласно който разпоредбата на §15 не се прилага по отношение на заварените инспектори и главен инспектор от Инспектората към ВСС, като те се възстановяват на заеманата преди избора длъжност при условията на досегашния чл. 50.
Становището на ВСС по цитираните два параграфа е отрицателно, като мотивите ни за това са следните: Споделяме съображенията на законодателя относно необходимостта от създаване на гаранции за кариерно развитие на членовете на ВСС, на главния инспектор и инспекторите от Инспектората към ВСС след приключване на техния мандат и от там предложението инкорпорирано в §11 и §15.
Същевременно недоумение будят текстовете на §27 и §28 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, тъй като те създават убеждението, че по отношение заварените членове на ВСС, на инспекторите и главен инспектор от Инспектората към ВСС не се приложими мотивите имащи отношение към бъдещите членове на ВСС, а именно необходимостта от мерки за преодоляване липсата на предвидена възможност за атестиране за срока на мандата. Членовете на настоящия състав на ВСС, който е постоянно действащ орган, практически също са лишени от възможност за атестиране за период по - дълъг от 5 години, което на практика възпрепятства по не по-различен начин кариерното им развитие.
Съгласно чл. 130, ал. 2 от Конституцията на Република България за членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. В чл.17, ал.1 от действащия ЗСВ е предвидено, че за членове на ВСС се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15 години юридически стаж.
Безспорно е, че за да бъдат избрани като такива, при конституиране на сегашния състав на ВСС, кандидатите за негови членове са отговаряли на конституционно и законоустановените изисквания и в този смисъл не съществува нормативна пречка те да бъдат третирани по идентичен начин, по който е уреден статутът на бъдещите членове на ВСС.
От друга страна законодателят не е изложил мотиви за дискриминационния си подход, от които да стават видни съображенията му за тази двойнствена уредба. Считаме, че е налице нормативна непоследователност, аргумент в подкрепа на което е едно от последните изменения на ЗСВ , а именно §12 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ в сила от 29.12.2009год. /ДВ,бр.103 от 29.12.2009г/, съгласно който образуваните дисциплинарни производства, свързани с предсрочното прекратяване на мандата на изборен член на ВСС, се приключват по реда на този закон", се заявява в становището на ВСС. /БГНЕС /www.bgnes.com
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗