Ние "врабчетата"! (в лабиринтите на мисълта) - съвременен вариант в една част по едноименната творба на Йордан Радичков Ние „врабчетата" идваме. Идваме, за да изчикчирикаме една добра вест. Добрата вест е, че студентите се вдигнаха. Вдихнахме се и ние, гражданите, с тях. С тях са и множество будни преподаватели. Преподавателите знаят как се постига победа. Победата иска жертви. Жертвите вече са дадени. Дадени, ама недодадени. Недодадени са усилията от всички. Всички - значи и ти самият. Ти самият искаш работа и да отгледаш децата си в изобилие и свобода. Изобилие и свобода, обаче ще получиш, когато си ги извоюваш. Извоюваш, значи да си буден. Буден, значи да не спиш. Да не спиш, значи да не слушаш брътвежите и сплашванията на управляващите. Управляващите са продажници. Продажниците са безумци. Безумци са всички, които ги защитават. Защитават собствения си страх. Стах ги е да не ги арестуват, репресират или буквално убият. Убиването е за плътта. Плътта не остава след смъртта. Смъртта е за тленното. Тленни са тези, които не слушат съвесттта. Съвестта би трябвало да управлява душата. Душата е съучастник на духа. Духът е от дявола или от Бога. Бог има план за България. България сме аз и ти. Аз и ти искаме да обичаме и да ни обичат. Обичането не става без истина. Истината е на площада. На площада са и тези, които искаш да те обичат. Обичат те и те викат. Викат за себе си. За себе си трябва да излезеш и ти. Ти и те сте едно. Една плът и една кръв