Студентската окупация от самото си начало е подложена на невиждана медийна атака по всички фронтове. Както би казал Гео Милев, платени журналисти и разлютена милиция от форумни тролове задръстиха публичното въпроси с въпросите на един псевдо-демократичен псевдо-разум, който истерично врещи: „Университетът не е място за политически действия!" „Окупаторите са платени от Иво Прокопиев!" (или Плевнелиев, Бойко Борисов, Миглена Кунева...) „Искат да върнат Герб на власт!" И най-повтаряният аргумент: „Какви са тия 300 души, че ще пречат на останалите 24 000 да си учат уроците?!" Осмислянето на събитието непрекъснато се върти около това - малко или много са протестиращите, каква част от студентството (или българския народ като цяло) представляват? Лесно могат да се приведат исторически примери, които показват безсмислието на подобни въпроси. Каква е била представителността на Ботевата чета и каква част от българското население през 1876 г. е одобрявала нейните цели и методи? Или пък един не толкова престижен пример - каква представителност са имали комунистите, заложили бомбата под покрива на църквата „Св. Неделя" през 1925 г.? (Впрочем, не съм чул БСП да се е отрекла от този епизод от своята история) Историята обаче няма да ни помогне да разберем какво всъщност се случва в Ректората и на улицата днес