Една от най-запомнящите се прояви на Денис Родман след като приключи активната си състезателна кариера, със сигурност е речта му, която бе приет в Залата на славата. „Бях емоционален в речта си, когато ме приеха в Залата на славата, защото беше много важно за моето семейство, децата ми и хората около мен. До мен стоеше добрият ми приятел Фил Джексън и той ме помоли да довърша речта си. Боли ме от факта, че децата ми не са ме виждали да играя. Много ги обичам и гледах лицата им, очите им, а после видях колко са щастливи”, сподели американецът. Л...