У нас малцина знаеха за Салие. За мен тя беше централна фигура на руското дисидентство, един от най-смелите хора, които съм срещала. През 90-те понякога разговарях с нея за болезненото прераждане на тоталитаризма в демокрация и на нея, заредена с илюзии и надежди, винаги й се удаваше да се пребори с моя скептицизъм. Но ето – смъртта й, парадоксално случила се тъкмо сега, ме лиши от последната илюзия за доброто, което винаги трябва да побеждава в приказките. Но никак не ми се ще да се предавам.