Православната църква отбелязва днес Лазаровден. Той се чества винаги в предпоследната събота преди големия християнски празник - Великден.   В църковния календар празникът е свързан с възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим.   Според евангелието когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Щом Христос се връща, заварва сестрите му неутешимо да скърбят и "вдига" покойника в четвъртия ден след неговото погребение, в знак и на благодарност за проявеното от него гостоприемство.   Извършено пред очите на народа чудо, станало причина мнозина да повярват в Христа.   По съвета на Каиафа, точно в този момент Синедрионът решава да улови Иисуса при първа възможност и да го убие.   Така чудото станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Именно затова от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица.   Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.   На днешния ден църквата отбелязва и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.   Според българската народна традиция, Лазаровден или Лазарица е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.   На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото и пеят обредни песни. Домакините ги даряват с яйца и пари.   Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година.   Лазарките обхождат също горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.