Никой в Еличе не го наричаше с истинското му име - Борислав.За по-възрастните той беше Боко, за по-младите - чичо Боко. Но “чичо Боко” им се виждаше дълго, та стана Чобоко.Сух като тояга, с бистри сини очи и щръкнали редки рижи мустаци, Чобоко умираше да разказва истории за вълци - в горите на Еличе те са повече от кучетата в ...