Малка квартална черквичка в събота сутрин. Върви служба за починалите. Висок млад свещеник с осанката на Ричард Чембърлейн от стар романтичен сериал разказва с чудесен дълбок баритон за светлите места в душите ни и тези на небето. Осветява мелодично пътя към тайните на живота и смъртта, за които само вярата и жените знаят ключа. Крият го там дълбоко, където се раждат, умират и отново възкръсват най-важните неща на света. Сигурно затова енориашите са основно жени - около петдесетина, в тъмни дрехи. 2-3 от тях са по-млади, а всички останали - около шейсетте и повече. Почти няма мъже. Освен две момчета, които помагат на свещеника очевидно с намерение да се развиват в тази професия. Сякаш се чувстват малко нелепо. Едното се е скрило зад дебела колона и с притеснение коленичи на местата, на които това се прави. Другото е с анцуг. Някак му отива. Отива и на обстановката в тази черквичка, която повече прилича на домашна трапезария, отколкото на обществено място или на духовен храм....