13.11.2015 г. Гледам мълчаливо кадрите от окървавения и разплакан Париж. Върнах се точно преди месец от там, напускайки с предчувствие за бъдеща носталгия безкрайния празник на светлините и металната, атлетично разкрачена сянка на Айфеловата кула, гмурнала се между мостовете във водите на Сена...

Изнасиленият Париж. Не изпитвам горест или гняв. Само мрачнo déjà vu. През 2005-та година след като си тръгнах от Англия, в Лондон отекнаха атентатите в метрото, което използвах всеки ден,...