Награждаван поет, пънк рок музикант, дипломиран психоретапевт. Сърджан Драгоевич е автор на някои от най-запомнящите се балкански филми за последните две декади като: „Ние не сме ангели", „Рани", „Хубаво село хубаво гори". На тазгодишния „София филм фест" бе представена и последната му лента - „Парад", която буквално взриви публиката. Със сръбския режисьор си поговорихме за модерните телевизионни продукции,толерантността на съвременното общество и Джон Кюсак. - Създали сте първия си филм, когато сте били на 29 г. Как ви повлия успехът на „Ние не сме ангели"? - На 22 години постигнах нещо, което се оказа далеч по-важно за мен. Тогава бях млад поет и написах първата си стихосбирка - "Knjiga akcione poezije" ("The Book of Action Poetry"), която през 1986 г. спечели югославска награда за поезия. Това беше сериозният успех за мен, на 29 вече се чувствах обръгнал и шумът около филма не ми повлия изобщо. - Имали сте и пънк рок група. Какво си спомняте от онези времена, свирили...