Отношението на българите към работата на парламента и правителството не търпи значими промени през последните шест месеца. В началото на април 2012 година негативните обществени оценки за свършеното от тези две институции продължават да преобладават над позитивните. Одобрението към работата на 41-то Народно събрание е 22%, точно колкото е било и преди шест месеца – през ноември 2011 година. Това показват данните на НЦИОМ от национално представително проучване, проведено по метода на полустандартизираното интервю в периода 30 март – 6 април тази година сред 1000 пълнолетни българи от страната. Парламентът е одобряван по-често от хора на възраст между 50 и 60 години, от високообразовани респонденти, но и от такива с образование по-ниско от основното, от служащи и от заможни. 45% от избирателите на ГЕРБ твърдят, че са доволни от работата на българското Народно събрание. Като цяло живеещите в градове дават по-високи оценки от жителите на селата за свършеното от депутатите. Най-критични към работата на парламента са привържениците на БСП. Председателят на парламента Цецка Цачева е одобрявана от 29% от участвалите в изследването. Две трети от одобряващите работата на българското Народно събрание одобряват и дейността на неговия председател. Близо половината от неодобряващите работата на парламента българи обаче в същото време дават добри оценки за работата на председателя Цецка Цачева. Жените, високообразованите респонденти, жителите на градовете-областни центрове и заможните респонденти по-често от останалите одобряват работата на председателя на парламента. В началото на април правителството е одобрявано от 35% от интервюираните, като този дял се запазва без промени от началото на годината. Леко расте неодобрението към кабинета (с 3%). Кабинетът е подкрепян по-често от мъжете, от хората в активна трудова възраст (между 30 и 60 години), от респондентите със средно и по-високо образование и от служащите. Над средното одобрение за правителството регистрираме и сред населението на големите градове, сред заможните респонденти, както и сред привържениците на ГЕРБ и на Синята коалиция. Министър-председателят Бойко Борисов е одобряван от 51,4% от българите. Неодобрението за работата му остава сравнително постоянна величина през последните девет месеца. На 33% възлиза делът на респондентите, които одобряват едновременно премиера и кабинета. 39% от българите са на мнение, че смяната на министри в правителството ще се отрази по-скоро положително на неговата работа, а 29% са на противоположното мнение. Преценките са подвластни на отношението към кабинета изобщо. Две трети от българите, които одобряват работата на правителството, са на мнение, че смените на министри ще се отразят по-скоро положително на работата му, а само 18% от даващите добри оценки за кабинета сочат, че промените могат да донесат негативи. Положителни промени след кадровата рокада в правителството очакват хората в активна трудова възраст, столичаните, заможните хора и избирателите на ГЕРБ. С изключение на църквата и полицията, за работата на които има ръст на позитивните оценки, регистрираме лек спад в одобрението за работата на повечето институции. Докато за църквата може да се твърди, че има известно отзвучаване на скандалите от последните месеци, то оценките за работата на полицията търпят динамични промени и по правило са производни на актуалната конюнктура в сферата на сигурността. Регистрираме съществена разлика в зависимост от пола на респондентите, когато става въпрос за одобрението към църквата. 54% от жените одобряват работата на тази институция, докато сред мъжете положителни оценки дават 39%. Най-критични към работата на църквата са висшистите, жителите на столицата и служащите. 51% от хората, определящи се като православни християни, одобряват Българската православна църква. Одобрението към работата на полицията нараства с 3% от началото на годината (в момента възлиза на 46%), а неодобрението се запазва почти без промени (40% през февруари 2012 г. и 41% през април 2012 г.). Положителните оценки за работата на полицията, на армията и на църквата са повече от отрицателните. От началото на годината отношението към дейността на прокуратурата и на съда търпи еднозначно негативни промени – неодобрението за дейността на тези институции е близо пет пъти по-високо от одобрението и продължава да нараства. През април т.г. 62% от пълнолетните българи заявяват, че не одобряват дейността на прокуратурата (с 4% повече, в сравнение с февруари), а 66% са критични към работата на съда (с 5% повече, в сравнение с февруари). Работата на всяка от двете институции е одобрявана от по 14% от интервюираните. Вторичният анализ на резултатите от настоящото проучване показва, че няма политическа обагреност в оценките за работата на тези две институции. Подкрепата за работата на съда сред симпатизантите на ГЕРБ е по-висока от средната регистрирана, което изключва критиките към тази институция да бъдат тълкувани единствено като обусловени политически. Неодобрението към съда е над средното сред най-беззащитните обществени прослойки – бедните, възрастните и необразованите хора. Работата на прокуратурата среща подчертано неодобрение от столичаните и от жителите на градовете-областни центрове. Едва 4% от столичаните дават положителни оценки за работата на тази институция. Очаквайте подробности. /БГНЕС /www.bgnes.com