да се пише невинаги означава писане. има едно ужасно трудно, бавно писане, което изисква събличане на суетата, липса на всякакви дразнители, изолация от хора и събития, чувство за несигурност в това, което излиза от теб, но пълно отдаване на това чувство, поемане на личен, вътрешен риск, който може никога да не ти се отплати, изключително егоистичен, опасен в илюзията, че има смисъл. има ли смисъл? отговорът на този въпрос някой ден ще бъде изчегъртан със стотинка от под сребърната линия. тази вечер възможността да си губещ, става за обичане. тази вечер, а утре вечер печалбата няма ли да е всъщност загуба, а другиден? ходене по въже в собствената си глава.