Здравейте! В наше време не се рисуват портрети. Тоест рисуват се – на морето. На руските и немските туристи. Това е доходен бизнес. На обикновените българи почти никой не се наема да рисува портрети. Защото в това няма хляб, както се казва. Но ще ви кажа: обикновените хора са точно обратното на това, което по инерция наричаме Обикновено! Няма обикновен човек! Всеки човек е бездна и връх! ...Така че аз се захващам да рисувам портрети на тия уж обикновени българи. Нищо реалистично няма да има в тях. Реализмът е просто узаконен фалш. Само искреното ми, лично и дълбоко преживяване на тия хора ще се види в тия портрети. На Обикновените Българи. Това е. Тук започвам една песен, а кога ще я завърша – не знам. Песен за доктор Клара, която един ден ми се обади по телефона, каза ми, че пише стихове, че е на осемдесет и седем, че е лекарка и че иска да се видим. Това беше преди година. Тя беше слушала мое интервю в радиото, беше взела телефона ми от журналистката и ме беше намерила....