Тази година се навършат 40 години откакто, съгласно конвенция на ООН, България се счита за космическа държава. Очаква се между 2025 г. и 2040 г. човешки крак да стъпи на Марс. За това говориха на кръглата маса за бъдещето на българските космически изследвания, провела се в Руския културно-информационен център, предаде репортер на БГНЕС. Членове на БАН ще вземат участие в осем предстоящи експеримента, най-ранният, от които ще се проведе в края на лятото. Експериментите ще бъдат основно в областите космическа биология и медицина, космическа физика и дистанционни изследвания. В сферата на космическото изследване БАН си сътрудничи с руските си колеги от РАН, като предстоят разговори за разработване на система за новия руски космически кораб, предназначен да стигне до Марс. Проведеният експеримент Марс 500 говори за сериозна подготовка за мисията, каза доц. д-р Таня Иванова от Института по космическа биология и медицина. Руският експеримент се състои в изграждането на модули, имитиращи космическия кораб и условията в космоса, а целта е да се изследват ефектите върху физиологията на космонавтите. Разстоянието до Марс е между 56 и 400 млн. км, а подобна мисия ще отнеме между 1.5 и 2 години, каза още Иванова. Не бяха подминати и българските постижения, свързани с космическите науки. Първата автоматизирана оранжерия, поставена на международната станция "Мир", е дело на български учени, припомни доц. Иванова. Там се доказа фундаменталната теза, че в Космоса могат да се развиват растения, допълни тя. Съществуват проекти за разширяване на дейностите в областта на дистанционните изследвания, целящи да определят влиянието върху почвата на пестициди, наторяване и отравяне с тежки метали, като за целта се използва информация от сателити и анализ на отразената от земята радиация. Български инструменти, използвани за измерване на радиацията и нейното влияние върху телата на космонавтите, се използват и в гражданската авиация, каза от своя страна проф. д-р. Цветан Дачев от Института за космически и слънчево-земни изследвания към БАН. 2 дни след 33-годишнината от полета си в Космоса първият български космонавт ген.-лейтенант Георги Иванов и дубльорът на втория българин, летял в Космоса Александър Александров Красимир Стоянов получиха грамоти с благодарност за приноса им за развиване на българо-руските отношения от директора на Руския културно-информационен център. /БГНЕС /www.bgnes.com