Да се опитаме да забравим грижите и делата си. Да не приемаме, че нощта на Възкресение е само промеждутък между киното или ресторанта и нощния клуб – половин-един час, в който да наминем пътьом през храма, защото там става нещо интересно. Да не се превръщаме в тълпа, която обсажда църквите, която се блъска, кикоти, дрънка безсмислено или подпалва по невнимание коси, дрехи и каквото й се случи на пътя й. Да не израждаме тържеството на вярата в оргия на открито, посягайки към яйцата и козунаците, веднага щом чуем първото "Христос, Воскресе!", а после бързичко да се отправим към дома, внимавайки свещичката ни да не угасне, защото сме чули че "не е на хубаво".