Още през 2009 година комунистическият режим в Пхенян декларира пред ООН, че зловещите трудови лагери били само „възпитателни учреждения за извършители на противодържавна дейност”. Достатъчно е обаче някой да слуша чужда радиостанция или да присъства на богослужение, за да потъне зад електрическите огради на въпросните "институции”. Често наред с нароченото за „държавен враг” лице, в лагерите на ужаса бива затваряно и цялото му семейство. По правило това означава доживотен принудителен труд и нечовешки мъчения.