Тръгна да се връща Стасето от Канада, дето беше при керка му на гости 4-5 години, и още по телефона ни предупреди да се съберем приятелите, че имал да ни разказва много неща от странство. Пристигна си той рано сутринта и по обяд вече бяхме седнали у тях на масата. Както винаги за пенсионери с малко пари бяхме взели за мезе готови кюфтета от супера, кренвирши и наденица „Кучешка радост”. И докато посръбвахме от домашната ракия на Геле, по едно време Стасето, който обича да не ползва много-много прибори, щото навремето е бил чобанин в ТКЗС-то, си погледна пръстите и рече: