/КРОСС/Европа трябва да се събуди от глобалната си дрямка. Лицемерието е задължителна част от лъжливия патриотизъм. Университетите са в съревнование не за качество, а за оцеляване, казва в интервю за "Монитор" Валери Стефанов, доктор на филологическите науки, професор по история на българската литература, преподавател в СУ „Свети Климент Охридски" - Проф. Стефанов, вие сте в инициативния комитет, който издигна номинацията на акад. Стефан Воденичаров за президент. Кое ви провокира? - Провокира ме възможността да се направи нещо различно от сценариите, които отново ще ни предложат политическите партии. Хората трябва да избират бъдещето си по силата на лична преценка и мотивация. Те трябва да идат до урните по силата на изградена визия за това кой искат да ги представлява и управлява. Гражданите правят избори, електоратите пълнят изборните чували. България не е партийна карта, България все още е република на свободни хора. Затова е този жест, това предизвикателство с кандидатурата на академик Водени-чаров. Защото България все още съществува въпреки желанието на политиците да заменят националното знаме със собственото си политическо знаме. Бълга-рия все още е жива въпреки глобалистите мечтатели, които я привиждат като верен сателит, преживящ в режими на благодарност и заслепение. - Защо се спряхте на тази кандидатура и каква изобщо е ролята на хората от академичната общност в обществото ни? - Погледнете към досегашните президенти