Реалността в момента е следната. Около 2 процента от собствениците на земя притежават 80 процента от обработваемата земя в България, предоставяйки им прекомерно голямо влияние върху икономическата експлоатация на най-главният ни в момента стопански ресурс. В същото време около 12 милиона декара земя в момента са необработвани или пустеещи, а селскостопанският ни добив задоволява само една трета от домашното търсене на плодове и зеленчуци. Въпреки че чужденци от цял свят могат да купуват земеделска земя в България, средната й цена е около десет пъти по-ниска от тази в останалите страни от ЕС. Доклад на Световната Банка, озаглавен „Глобалната треска за земя: Може ли да донесе устойчиви и справедливи ползи?”, информира, че земеделската земя в много страни със слабо законодателство е подложена на заграбване от чужди инвеститори. Въпросните инвеститори изкупуват на безценица земеделска земя с обещания за разкриване на работни места и инфраструктурни проекти, но не само, че не ги изпълняват, но в някои случаи нанасят и сериозна вреда върху ресурсите и земята на дадената държава. Изхождайки от фактите и цифрите, които назовахме по-горе, бихме могли да предположим, че страната ни е жертва именно на един подобен процес. Истерията с продажбата на земя на граждани от ЕС отклонява вниманието ни от този важен проблем.