Преди време, не много отдавна, бях попаднал на някакво научно, социологическо изследване. То се занимаваше с това - какви потребности преобладават при различните народи. Потребностите в това изследване бяха разделени на две групи - духовни и материални. И пак според това изследване народите се делели по тези два показателя на следните няколко групи. Богати народи – като германския – които се стремят предимно към духовното. Богати народи, за които по-важно е материалното – като американския. Бедни народи, поставящи духовното на първо място – като повечето бедни народи – да речем индийците или латиноамериканците... и бедни народи, занимаващи се предимно или само с материалното си битие – като... Като българите. В тая графа ако не единствени, то най-открояващи се бяхме ние. Припомням си това изследване, правейки моментална и неволна асоциация с пресния, завчерашен празник. И си казвам: Никога няма да се оправим! И след това усещам, че с тия глупашки думи се превръщам в пълно...