Изстрели. Експлозии. Отчаяни викове за помощ. Всичко това отеква в съзнанието ми вече три дни. И когато свърши, започва отново. Сякаш този омагьосан кръг няма край.

Толкова мисли и съмнения минаха през главата ми през последните денонощия, че не знам откъде да започна. Може би трябва да съм щастлив и благодарен заради факта, че още съм жив. За разлика от всички тези, които в петък вечер, на 13 ноември, бяха решили да отидат на метъл концерт или просто на заведение и повече никога...