Той ще се гневи, ще беснее, ще разтовари в съдебната зала самолетоносачи с пропаганда, ще ръкомаха, сякаш открива олимпийските игри в Берлин през 1936 г., и изобщо ще запълни до последния кубичен милиметър всичките му отредени минути слава. А в крайна сметка ще се смее последен. Андерш Брайвик е най-добрият абсурд, на който либерална Европа е способна. Но от срам тя няма да признае, че човек, избил 77 души като форма на протест срещу изнежената система, ще се възползва именно от възможностите на същата система. Той оправдава касапницата със скапания мулти-култи модел и с неконтролируемото раздаване на човешки права. А на мен ми се иска да мога да затворя скапаната му уста поне до края на процеса. Млъкни бе, Брайвик, седни си на мястото и си дай тиха почивка. И без това направи достатъчно големи поразии, и без това ще им дадеш достатъчно добър урок, стига да пожелаят да го разберат. Вече няма значение какво ще кажеш, след като всички знаят какви си ги свършил. Ако продължаваш...