Залата притъмнява, звучи глас, който винаги ще помним: “... В края на глухата равнина, там, откъдето започва вечният мраз, има военен гарнизон. Скоро ще настъпи суровата зима и северната степ ще побелее като мляко. Вятърът вие като звяр, провира се през всички пролуки и свири в тях с хиляди гласове. Някъде дрънчи отпрана ламарина, отекват удари ...