Според великия социолог Макс Вебер, политиците биват два основни вида. Едните „живеят за политиката”, а другите „живеят от политиката”.
За първите, политиката е каузата, описана още от Аристотел – работа за общото благо (побългарено от Захарий Стоянов, това звучи така – „оране на народната нива”). Личният интерес отива на заден план, а парите си тези хора изкарват от професиите си. Затова при сблъсък между личен интерес и кауза, предпочитат каузата.
За вторите, политиката е начин за препитание. Те не следват каузи, а – личния си интерес. Живеят от политиката, както аз живея от преподаване и писане. И при сблъсък между личен интерес и кауза, предпочитат личния интерес.
От Освобождението насам (четете същия този Захарий) в България предимно си имаме работа с хора, живеещи от политиката. Затова сме свикнали във всяко действие на даден политик да търсим неговата лична изгода. Не си задаваме въпроса: „Как това негово действие обслужва общото – нашето – благо?”. А се питаме: „Какъв кяр търси тоя?”.