Коментар на Невена Гюрова в блога http://semkiibonbonki.blogspot.com При комунизма практически нямаше кучешки проблем. Не че ги избиваха, а нямаше толкова домашни кучета. Да имаш куче беше нещо странно, някакво отклонение от всеобщата норма. Белег на вид ексцентричност, вид артистизъм, на който не се гледаше с много добро око. Нещо като брадите и дългите коси. Приличният човек нямаше брада и дълга коса. Някъде това беше и почти официално правило - в Юридическия факултет на Софийския университет студент с брада или с по-длъжка коса често не го пускаха на изпит. С гледането на кучета бе нещо подобно. Даже имаше и официално основание - единственият нормативен акт относно тях бе една остаряла наредба от 1951 г. (NB!), според която в градовете бе забранено да се гледат кучета