Днес френските избиратели упражнят правото си на глас на първия тур на президентските избори във Франция, на които консервативният президент Никола Саркози се изправя срещу силен противник в лицето на социалиста Франсоа Оланд. Ройтерс публикува някои факти за избирателната система в страната. Системата Един кандидат трябва да спечели абсолютно мнозинство, за да бъде избран на първия тур. Ако нито един кандидат не постигне това, двамата кандидати с най-голям процент от гласовете на избирателите ще трябва да се изправят един срещу друг на втори тур на 6 май. Кандидатът, който получи най-много гласове, ще бъде избран за президент. Право на глас имат френските мъже и жени на възраст 18 и повече години. Около 44,5 милиона са регистрираните избиратели, същият брой като на предишните президентски избори през 2007 г. Те могат да упражнят правото си на глас в общо 65 000 избирателни секции във Франция и в чужбина. Гласуване на първия тур Предизборната кампания бе прекратена в полунощ по Гринуич в петък (20 април). Избирателните секции в континентална Франция отварят врати днес в 8 ч сутринта (6 ч по Гринуич) и затварят в 18 ч (16 ч по Гринуич). В големите градове те остават отворени до 20 ч (18 ч по Гринуич). Достоверни прогнози за резултатите, основаващи се на частично преброяване на гласовете, ще бъдат публикувани веднага след като затвори последната избирателна секция в 20 ч (18 ч по Гринуич). На 25 април Конституционният съвет официално ще обяви резултатите от първия тур. Избирателите могат да избират между 10 кандидати, чиито имена ще бъдат изписани върху бюлетината в ред, който бе определен от Конституционния съвет чрез теглене на жребий. Това са Ева Жоли (Зелената партия), Марин Льо Пен (Национален фронт, крайна десница), Никола Саркози (Съюз за народно движение), Жан-Люк Меленшон (Ляв фронт, подкрепян от комунистите), Филип Путу (Нова антикапиталистическа партия), Натали Арто (партия Работническа борба), Жак Шеминад (Солидарност и прогрес), Франсоа Бейру (Демократично движение, център), Никола Дюпон-Енян ("Република на крак"), Франсоа Оланд (Социалистическа партия). Във Френските Антили, Сен Пиер-е-Микелон, Френска Гвияна, Френска Полинезия и избирателните секции в континентална Америка гласуването започна на 21 април. По-късно днес трябва да бъдат обявени резултатите от вота там. Около 1,08 милиона граждани са регистрирани да гласуват в 780 избирателни секции извън френската територия. Най-много избирателни секции в чужбина има в Швейцария, 82, следвана от САЩ с 67. Втори тур Предизборната кампания за втория тур ще започне веднага след като имената на двамата кандидати бъдат публикувани в Държавен вестник на 27 април. Тя ще приключи в полунощ на 4 май. Времето за гласуване за втория тур е същото като при първия тур. Официалните резултати ще бъдат публикувани от Конституционния съвет в седмицата от 7 до 11 май. Преходен период в управлението Петгодишният мандат на президента изтича официално на 15 май. Ако бъде избран нов президент, датата на церемония по встъпването му в длъжност традиционно се определя по взаимно съгласие между стария и новия президент и може да се състои след официалния край на мандата на Саркози, ако има неотложни международни задължения като планираната среща на върха на Г-8 на 18 и 19 май. Церемонията по встъпване в длъжност ще бъде предхождана от церемония по предаване на властта, по време на която отиващият си държавен глава ще има среща на четири очи с новоизбрания държавен глава, за да му предаде тайните кодове за френския ядрен арсенал. Новият президент ще назначи "преходен" премиер и кабинет, които да управляват страната, докато бъде избран нов парламент на парламентарните избори на 10 и 17 юни. След това може да бъде сформирано ново правителство в зависимост от състава на парламента. Историята показва, че парламентарните избори обикновено се развиват по същия начин като президентските, когато се провеждат по едно и също време. Предишни избори Това са деветите президентски избори във Франция от създаването на Петата Република през 1958 г. 1958 - Генерал Шарл дьо Гол е избран с непряко гласуване чрез ограничено избирателно право на 80 000 избрани делегати. 1965 - На първите президентски избори, проведени чрез всеобщо избирателно право, Дьо Гол е преизбран на втория тур срещу социалиста Франсоа Митеран. 1969 - След като Дьо Гол подава оставка, консервативният голист Жорж Помпиду побеждава центриста Ален Поер. 1974 - Помпиду умира по време на мандата си, това е единственият подобен случай в историята на Петата република. Десноцентристът Валери Жискар Д`Естен печели победа срещу Митеран с най-малката разлика в съвременната история на Франция - с 50,81% срещу 49,19%. 1981 - Заради противопоставянето между Жискар Д`Естен и бившия му премиер Жак Ширак социалистът Митеран побеждава Жискар Д`Естен и печели президентските избори. 1988 - Митеран печели убедителна победа срещу консерватора Ширак, който е премиер от 1986 г. 1995 - Ширак печели срещу кандидата на социалистите Лионел Жоспен на втория тур на изборите. 2002 - Жоспен, който е премиер от 1997 г., е елиминиран на първия тур и Ширак печели убедително на втория тур срещу кандидата на крайната десница Жан-Мари Льо Пен. Той е първият президент, заемал поста 5 години, след като мандатът на държавния глава е намален от 7 на 5 години чрез референдум през 2000 г. 2007 - Никола Сарткози, бившият вътрешен министър при президента Ширак, получава подкрепа и от избирателите на крайната десница и печели срещу кандидатката на социалистите Сеголен Роаял. /БГНЕС /www.bgnes.com