Обърнете внимание на новия израз в привидно безкрайния дебат за това, дали дните на Съединените щати като най-голямата световна сила са преброени. Тези, които се съмняват в икономическия упадък на страната, заемат „позицията на интелектуални щрауси“. Фразата е измислена от Едуард Лус, автор на новата книга „Време да започнем да мислим: Америка във век на упадък“ (Time to Start Thinking: America in the Age of Descent). В книгата си той отбелязва, че Съединените щати са заемали цели 31% от световната икономика през 2000 г., а в последващото десетилетие делът им пада на 23,5% към 2010 г.

Прогнози за спад до 16 на сто

Прогнозите са до 2020 г. този процент да се понижи още повече до около 16%.
Диагнозата на Лус за трайно отстъпване от позициите, публикувана през април, беше най-новото попълнение към растящата колекция от книги, академични изследвания и становища, които поддържат или отхвърлят идеята, че Съединените щати са в състояние да запазят статуса си на единствената суперсила в света. Ако възприемем израза на Лус, дебатът се води между лагера на защитаващите тезата за упадък и този на т. нар. щрауси. Сред последните се нареждат президентът Барак Обама и предполагаемият му съперник от републиканците в президентския вот през ноември. „Това означава, че в изборите през 2012 г. и двамата кандидати стъпват на погрешна основа, а именно, че най-добрият подход е твърденията за икономическия упадък да бъдат тотално отхвърлени или просто пренебрегнати“, казва Лус в интервю за списание „Форин полиси“. „Бих описал това като един вид позиция на интелектуални щрауси“.
Погрешната идея според Лус е дело на Робърт Каган, учен от института „Брукингс“, базиран във Вашингтон анализаторски център. Каган я описва в пространен анализ, озаглавен „Не избледнява: Против мита за американския упадък“ (Not Fade Away: Against the Myth of American Decline). Един от аргументите му в подкрепа на тезата за неувяхващата мощ на Съединените щати е, че делът на американската икономика от световния брутен вътрешен продукт е бил на стабилни нива през последните четири десетилетия. Според Лус това изобщо не е вярно. Твърди се, че статията на Каган, която впоследствие прерасна в книгата „Светът, който Америка създаде“ (The World America Made), е впечатлила Обама толкова много, че е повлияла на традиционната му реч „За състоянието на съюза“. В обръщението си към Конгреса през януари настоящият държавен глава заяви: „Всеки, който ви казва, че Америка е в упадък или че влиянието й отслабва, не знае какво говори.“

Слепи за влошената инфраструктура

Наистина ли? Ето възгледът на Клайд Престовиц, икономист от лейбъристите и отколешен поддръжник на тезата за упадъка на САЩ, който се включи в дебата през април: „Трябва да сте слепи, за да не забележите влошаването на инфраструктурата ни. Търговските излишъци бяха нещо нормално години наред, а сега страдаме от хронични дефицити. Казвахме си, че това няма значение, защото сме на плюс в областта на високите технологии, но сега и там минахме към отрицателно салдо. Преди бяхме най-големият кредитор в света. Сега сме най-големият длъжник. Как може някой да твърди, че не сме в упадък?“
Загубата на влияние от Вашингтон е очевидна в много региони по света, а най-скорошният признак беше по време на срещата на върха в колумбийския град Картахена, на която се събраха лидерите на Северна и Латинска Америка. Там в традиционния американски стил Обама увери, че влиянието на Съединените щати не е намаляло, като по този начин още по-ясно показа огромната пропаст между реториката и реалността.

Отърсване от ролята на заден двор

Страните от Латинска Америка се оказаха така единни в съпротивата си срещу провежданата от десетилетия американска политика (търговското ембарго върху Куба, борбата с контрабандата на наркотици), че срещата на върха приключи без обичайното официално съобщение. „Не постигнахме консенсус“, заяви домакинът на срещата, колумбийският президент Хуан Мануел Сантос, важен съюзник на Съединените щати в региона.
Освен че не бе постигнато съгласие по две от най-старите и очевидно най-несполучливи политики (50-годишното ембарго над Куба и 40-годишната борба с трафика на опиати), срещата показа, че на Съединените щати вече не се гледа като на най-голямата и неопровержима сила в региона. И както каза анализатор от базирания във Вашингтон център за политически анализи Inter-American Dialogue в навечерието на срещата в Картахена: „Отношенията между Съединените щати и Латинска Америка станаха по-хладни. Качеството и интензивността на връзките намаля. Повечето страни от региона гледат на гиганта на север като на все по-малко обвързан с нуждите им и с намаляващи способности да предложи и проведе стратегии за справяне с въпроса, който най-силно ги засяга.“

Залязващо господство

Защо са все по-малко обвързани? Първо, американското икономическо господство в Латинска Америка не е вече това, което беше. Преди десет години 55% от вноса в региона идваше от Съединените щати. Този процент се сви до по-малко от една трета. Делът на Китай в търговията с Бразилия, икономическата и политическата сила на Латинска Америка, задмина американския. Същото важи за Чили и Перу. До каква степен влиянието на Съединените щати в страните от „задния двор“ ще продължи да спада, зависи до голяма степен от това как прозорливите лидери във Вашингтон виждат глобалната позиция на държавата. Пренебрегването на проблема ще ускори упадъка.