Писмо XXIX (Кроасе) Понеделник, един и половина часът (12 септември 1853 г.) Свят ми се вие от досада, обезсърчение и умора! Седях четири часа, без да мога да измисля нито една фраза. Днес не съм написал нито ред или по-точно, надраскал съм сто! Ужасна работа! Страшна мъка! О, изкуство, изкуство! Откъде дойде тази злобна химера, която гризе сърцето ми, и защо? Безумие е да се измъчваме така! Ах, дълго ще я помня тая „Бовари“! Имам чувството, че под ноктите ми забиват остриета, иск