Тия дни... Присъствах на две събития. На едното задочно, но бях съпричастен. На другото – съвсем истински присъствах, но не мога да кажа, че сърцето ми беше там. Първото събитие беше на стадиона – с номер 19 за Стилиян. Аз бях в националното радио и се готвех да представя новата книга на Рангел Вълчанов, с чието приятелство се гордея. И точно в този момент започваше събитието на стадиона и предаването, в което гостувах, беше прекъснато за директно включване. Оттам, от стадиона, пълен с хора – деветнайски. И аз си сложих слушалките и заслушах коментарите и шума на вълнуващия се стадион. Боже! България се вълнуваше и беше съпричастна на една благородна идея! Не съм футболен фен. Като момче и даже като студент играех много, но не заобичах гледането на футбол. Само играенето. Но когато (там в студиото, през слушалките) чувах вълнуващия се народ и чувах огромното и мощно съчувствие, което този народ изразява - аз също започвах да се вълнувам и да съчувствам. Наистина. Сърцето ми...