Това е Кръста, кръстовището на бул. "Джеймс Баучър" и бул. "Черни връх", когато вали. Преминаването през кръстовището е предизвикателство както за автомобилите, така и за пешеходците, освен ако не са снабдени с плавници и неопрени. Слизайки надолу в посока Кошарите положението е още по-зле, още повече предвид обилната кал около строежа на метрото. Което прави специалната екипировка още по-наложителна. 
Не, че дъждът пречи на усиления труд на строително-ремонтната бригада - както се вижда при внимателно взиране в снимката, асфалтът дими. Не разбирам от строителство, така че не мога да коментирам качеството на работата в тези условия. Обаче точно тази кръпка, както и да се направи, все е тая, май. Ако сте пропуснали да видите дима, ще почувствате как обувките ви потъват в пресния асфалт. Защото просто няма как да разберете, че не бива да минавате оттам, нали? 



Улица "Драгалевска"- кал и дупки.  
Районът около РУМ-а: няма как да минете оттам, без да се окаляте до колене. Особено ако тепърва излизате, няма как да се явите в "цивилизациятя" в нормален вид. Освен ако не си носите обувки и панталон за смяна. 

А това е местната забележителност- езерцето зад РУМ-а. Минаването покрай него е висш пилотаж, местните си знаят как да пълзят покрай оградата на близката кръчма, като Том Круз по скалата в "Мисията невъзможна". Ноо няма нищо невъзможно за столичани в Лозенец, вервайте ми.


Нямаше как да си снимам дънките отзад, но пък в обувките ми шаваха попови лъжички.