Необходимостта от повишаване на доходите и потреблението, както и адекватността на социално защитените мрежи: пенсионната система и системата за социално подпомагане бе един от акцентите, поставен на съвместната среща и президента Росен Плевнелиев бе, съобщиха от пресцентъра на КНСБ. Срещата, която се проведе днес, бе между президента и ръководството на КНСБ, и председателите на синдикати и федерации членове на КНСБ Янка Такева, Мария Темелкова, Георги Петров и Божидар Митев. На нея бяха обсъдени приоритетите в работата на президента и тези, залегнали в Конгресната програма на КНСБ 2012-2017. От ръководството на Конфедерацията заявиха, че съществува дефицит на справедливост и сигурност у работещите и у населението като цяло; справедливост и сигурност в труда, в социално защитните системи, в преразпределението на националното богатство, в бита и ежедневието. Остро стоят проблемите с ширещата и задълбочаваща се бедност и е налице дефицит на справедливост при данъчното облагане на българските граждани, доколкото плоският данък, без необлагаем минимум, облагодетелства високодоходните групи и най-вече най-богатите. Атаката срещу наличието на минимална работна заплата за страната и други минимални стандарти (например пенсия), които според редица представители на бизнеса, преди всичко едрия, са пречка за икономическото ни развитие. Съгласно чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България "работниците и служителите имат право на …, минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа…при условия и по ред, определени със закон". Следователно всички атаки срещу Кодекса на труда и призиви да се премахне минималната работна заплата за страната, както и неплащането на възнагражденията за извършена работа са противоконституционни призиви и действия. Задълбочаващата се криза на доверие между гражданите, политиците и държавните институции налага необходимостта от промени в основния обществен договор (Конституцията на страната), за което КНСБ настоява от повече от пет години. Своето решение чакат проблемите, свързани с баланса, контрола и взаимодействието на трите части на единната държавна власт – законодателна, изпълнителна и съдебна. Очакваното влизане в сила на Договора от Лисабон на ЕС ще постави редица допълнителни изисквания и към българската Конституция. Правата на гражданите трябва да бъдат разширени и прецизирани така, че наред с Международната харта за правата на човека на ООН, правата на гражданите в основния ни закон да кореспондират с Хартата на основните права на гражданите на Европейския съюз, неотделима част от Договора от Лисабон 2007 г., както и с Европейската социална харта (ревизирана), ратифицирана от Република България. В най-голяма степен от преразглеждане се нуждаят социално-икономическите права на гражданите. Те са формулирани като задължения за държавата, от които произтичат съответните права и облаги на гражданите. Наред с провъзгласеното в чл.48, ал.1 от КРБ право на труд и държавната грижа за осъществяването му следва да се запише в духа на Всеобщата декларация за правата на човека (чл.23), че всеки човек има право и на закрила срещу безработица. Необходимо е да се въведе изрична норма, забраняваща детския труд. Наложително е да се уреди конституционна гаранция относно правото на работниците и служителите на защита на вземанията им при фалит на предприятието по ред и начин, определени със закон. С преформулиране на нормата на чл.53 от КРБ, която се отнася до правото на образование, следва да се акцентира на правото на достъп до професионално и продължаващо образование, както и на професионална квалификация и преквалификация в съответствие с Меморандума на ЕК за учене през целия живот, в това число признаване на дипломи и компетенции. Нужно е да се въведе нов принцип на изрична закрила на семейството в обвързаност с професионалния живот с цел съвместяване на семейния и професионален живот. Да се прогласи задължението на държавата да осигури на семейството правна, икономическа и социална защита; изрично да се запише право на защита от уволнение на основание, свързано с майчинство и право на платен отпуск по майчинство/ бащинство след раждане или осиновяване на дете. В съответствие с Международния пакт за икономически, социални и културни права (чл.8, т.1, б. d.) да се запише изрично, че каквито и ограничения да са въведени със закон относно правото на стачка, те не могат да водят до премахване правото на ефективна стачка. Правото на колективно трудово договаряне, като едно от трите основни международно признати на най-високо равнище и наложили се от десетилетия синдикални права трябва конституционно да се гарантира, наред с правото на сдружаване и правото на стачка. Да се добави и развие правото на информация и консултиране. Правото на сдружаване е необходимо да се разпространи и върху държавните служители (чл.49, ал.1 от КРБ), в това число по отношение и на другите синдикални права, включително правото на ефективна стачка, заедно с работниците и служителите. Посочено бе, че конституционният модел на съдебната власт в България се нуждае от сериозни промени, за да гарантира по-пълно спазването на индивидуалните и колективни трудови права на гражданите. Наложително е радикално ускоряване и подобряване процеса на правораздаване по трудови дела, стабилна практика, качество на решенията чрез създаването на специализиран трудов съд или специализирани съдебни състави с участието на представители на работниците и работодателите, при нова процесуална уредба на разглеждане на тези спорове, със задължителна помирителна първа фаза на съдебното производство. Като противоконституционни и пораждащи затруднения с оглед конституционното право на защита приемаме и измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) свързани с набиране, сочене и аргументиране на касационните жалби по трудови спорове с противоречива съдебна практика с оглед евентуалното им допускане до касационно разглеждане (чл. 280 ГПК). В тази посока искаме недвусмислен конституционен запис, отричащ тези разпоредби в ГПК, тъй като принципа на чл. 124 от Конституцията не може да се противопоставя на правото на защита. Допълнителни конституционни гаранции за правата на гражданите ще даде уреждането на правото на индивидуална и колективна жалба пред Конституционния съд, за ефикасна защита при противоречащи си закони, както и при техни противоречия с Конституцията. Правото на такава жалба да се предостави и на представителните синдикални и работодателски организации. Бе изтъкната необходимостта от повишаване на ефективността и контрола върху властовите компетенции на изпълнителната власт и президентската институция е безусловна необходимост. Затова е необходимо, освен това – засилване на парламентарния контрол върху дейността на членовете на МС и въвеждане на възможността за искане за отзоваване на отделен министър, включително и по искане на 1/10 от избирателите; увеличаване тежестта на отлагателното вето на Президента с въвеждането на квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители за неговото преодоляване от Народното Събрание, както и въвеждане на законодателна инициатива на президентската институция; въвеждане на конституционна норма за гарантиране на отговорен социален и граждански диалог както от изпълнителната, така и от законодателната власт. По-нататъшно развитие на гаранциите за реално и ефективно местно самоуправление. С оглед реално развитие на пряката демокрация е необходимо да се гарантира провеждането на националните и местните референдуми в Република България, както и на тежестта на резултатите от тях. Акцентирано бе на Националната кампания на КНСБ за защита на трудови, социални и синдикални права под надслов "Правата на всеки са права на всички", реализирана чрез преки срещи с работници и служители, собственици и мениджмънт на фирми, с граждани и общественици в предприятия и фирми, градове и региони в цялата страна. Законодателните инициативи на КНСБ са подкрепени с 105 160 подписа, на работници, служители, граждани за промени в законодателството и практиката по прилагането му по отношение на конституционното право на сдружаване, правото на стачка, право на колективно трудово договаряне, на бързото и безпроблемно снабдяване на трудовите хора с изпълнителен лист за неизплатени и забавени вземания. Един от основните изводи, наложил се по време на кампанията, че разходите за труд от общите разходи във фирмите от реалния сектор у нас са несравнимо по-малко, отколкото тези в европейските страни. Необходима от е ясна регулация на наказателната отговорност, предвидена в проекта за нов Наказателен кодекс (НК), за невнасяне на осигурителни вноски и гарантиране правото на сдружаване на индивида, на гражданина, в т. ч. и правото на сдружаване в синдикални организации. Обсъдени бяха области на сътрудничество във връзка с приоритетите, обявени от Президента на България, най-вече инициативата на Президента и работата му по финализиране на дългосрочния план за развитие на България, изведен в Националната програма за развитие – 2020. Залегнали бяха актуални проблеми и въпроси, които стоят пред обществото и готовността за действие при евентуален нов пик на кризата, работата за по-добра бизнес среда и за привличане на повече инвестиции. Индустриалната политика да е насочена към растеж, производителност и индустрии с по-висока добавена стойност. Освен това енергийна ефективност и сигурност. Развитието на традиционни и важни индустрии за България - туризъм, земеделие и информационни технологии. Наблегнато бе на проблемите на пазара на труда, заетостта на младите хора, както и на образованието, квалификацията и преквалификацията и иновациите, адекватни на нуждите на обществото. Проблеми на средното образование – адекватното финансиране на системата, квалификацията на учителите и справедливите възнаграждения също бяха обект на внимание. Разгледана бе административна реформа и заплащане в администрацията и реформата в здравеопазването. Подчертана бе необходимостта от подпомагане институциите за борба с корупцията, действия, пряко свързани с равнището на справедливост в обществото. Подкрепа има на идеята за "отваряне" на президентството за гражданското общество и за национално представителните организации на работниците и на работодателите. Изразяване на готовност за включване на представители и експерти на КНСБ в: двустранни срещи по важни проблеми; консултативните съвети към Президента; при евентуално изграждане на консултативни съвети, комисии или др.п., при упражняване правото на вето и правото на опрощаване на държавни вземания – данъци, осигурителни вноски, неправомерно получени осигурителни обезпечения, лихви по тях и пр.; публични форуми – КНСБ с готовност, професионализъм и отговорност ще участва във всички дебати, организирани от Президента по ключови и важни въпроси на националните политики, националната икономика и социалните ни системи. /БГНЕС /www.bgnes.com